Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
12
резултата от
5
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
бодър бодро бодр
'.
1.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Както човекът не може да е непрекъснато
бодър
, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят.
Отричайки едната вярна четвърт, ние създаваме недоверие у този, който ясно вниква именно в тази четвърт, но няма никакво предчувствие за останалите три четвърти. Разбира се, безусловно трябва да се съгласим, че обсъждането на това, което забулва съня и смъртта, е нещо болестно, ако то води до слабост и отдръпване от живота. Напълно съгласни трябва да сме и с обстоятелството, че голяма част от това, което отдавна носи името „Тайна Наука" и което днес се разпространява под това име, носи отпечатъка на нещо нездраво и дори враждебно спрямо живота. Обаче този нездравословен елемент не е свързан с истинското свръхестествено познание. Напротив, истинското състояние на нещата е следното.
Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят.
Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него. Така стоят нещата с това, което човек наблюдава във видимия свят. Светът обаче далеч надхвърля рамките на това наблюдение. Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и оплодено от познанията, водещи своето начало направо от свръхсетивния свят. Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво.
към текста >>
Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята
бодр
о
ст и мощ именно от него.
Разбира се, безусловно трябва да се съгласим, че обсъждането на това, което забулва съня и смъртта, е нещо болестно, ако то води до слабост и отдръпване от живота. Напълно съгласни трябва да сме и с обстоятелството, че голяма част от това, което отдавна носи името „Тайна Наука" и което днес се разпространява под това име, носи отпечатъка на нещо нездраво и дори враждебно спрямо живота. Обаче този нездравословен елемент не е свързан с истинското свръхестествено познание. Напротив, истинското състояние на нещата е следното. Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят.
Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него.
Така стоят нещата с това, което човек наблюдава във видимия свят. Светът обаче далеч надхвърля рамките на това наблюдение. Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и оплодено от познанията, водещи своето начало направо от свръхсетивния свят. Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво. Така е и със „смъртта".
към текста >>
Само че по време на
бодър
ствуване, по време на будния живот, то е откъснато от този свят.
Това би се случило и с човешкото тяло, ако бъде откъснато от онова друго тяло, от което то е само една част; от жизнените условия, които Земята му предлага. Ако го издигнем няколко километра над земната повърхност то загива, както умира и откъснатият от ръката пръст. В случая с пръста, зависимостта от цялото е очебийна пръстът не може да се разхожда из тялото. Но когато става дума за човешкото физическо тяло, малко хора проявяват необходимото разбиране. Както физическото тяло е поставено във физическия свят, комуто то принадлежи, така и астралното тяло принадлежи на свой собствен свят.
Само че по време на бодърствуване, по време на будния живот, то е откъснато от този свят.
Ще разберем какво става в този случай с помощта на едно сравнение. Нека да си представим един съд с вода. В тази водна маса една капка не представлява нещо изолирано. Нека сега вземем гъба и с нея всмукнем една капка от цялата водна маса. Нещо подобно става и с астралното тяло в мига на пробуждането.
към текста >>
Видимият израз на това, което астралното тяло донася със себе си при събуждането, е чувството за
бодр
о
ст, което дава всеки здрав сън.
В този Космос той е включен напълно хармонично. В мига на пробуждането той се откъсва от тази всеобхватна хармония, за да стигне до външните възприятия. В мига на заспиването астралното тяло се прибира обратно в хармонията на Космоса. При събуждането си човек извлича от тази хармония толкова много сила за своите тела, че за известно време може да се лиши от пребиваването си там. По време на съня астралното тяло отново се връща в своята родина, за да внесе при събуждането нови сили в живота.
Видимият израз на това, което астралното тяло донася със себе си при събуждането, е чувството за бодрост, което дава всеки здрав сън.
От следващите описания на Тайната. Наука ще видим, че тази родина на астралното тяло е много по-обширна от всичко онова, което в по-тесен смисъл принадлежи на физическото тяло. Като физическо същество, човек е една съставна част от Земята, докато неговото астрално тяло принадлежи на светове, в които освен нашата Земя, се движат и други небесни тела. По тази причина както ще стане ясно и по-нататък по време на съня той навлиза в един свят, към който освен Земята принадлежат и други светове. Би било излишно да се спираме на едно елементарно недоразумение относно тези факти.
към текста >>
2.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
При човека младостта дава усещането за
бодр
о
ст, усещането, че крайниците са леки и че непрекъснато се развиват.
Точно както човекът има възходящи и низходящи периоди в своя живот, както минава през подема на младостта и през упадъка на старостта, така и Архангелът изживява своята младост и старост не другаде, а именно в процъфтяващата и залязваща култура на съответния народ. Нека сега отново да отправим поглед към вътрешния живот на един такъв Архангел. От моето изложение Вие вече сте разбрали, че това, което човекът получава отвън, Архангелът го получава отвътре; ето защо когато представителите на съответния народ се появят като един вид опорни центрове в архангелското съзнание, Архангелът има усещането, че това, което изниква в неговото собствено съзнание, е все пак нещо чуждо. То напомня на внезапните хрумвания, които ние често имаме в рамките на нашето човешко съзнание. Това, което идва при човека като младост и старост, се проявява и при Архангела, само че по обратен начин.
При човека младостта дава усещането за бодрост, усещането, че крайниците са леки и че непрекъснато се развиват.
На стари години крайниците са от пуснати и отказват да ни служат. Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна сфера, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има чувството, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ. Когато е налице възможността за въплъщаване, когато един народ се намира във възходящата част на своя живот, в разцвета на силите си, тогава Архангелът слиза,също както слиза и човекът, след като е приключил с периода между смъртта и новото раждане. Да, Архангелът също слиза, за да се въплъти този или онзи народ. Но има още нещо: Архангелът предусеща и своята смърт, необходимостта да се оттегли от съответния народ, когато отделните възприятия или онези опорни центрове, за които споменах, започнат да стават все по-слаби и непродуктивни, а съдържанието им все по-бедно.
към текста >>
Ето как възходящият, младенчески живот на един народ е идентичен с младостта, през която минава Духът на Народа, и той я възприема като онзи
бодър
, свеж и преливащ от сили елемент, в който протича неговият собствен живот.
Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна сфера, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има чувството, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ. Когато е налице възможността за въплъщаване, когато един народ се намира във възходящата част на своя живот, в разцвета на силите си, тогава Архангелът слиза,също както слиза и човекът, след като е приключил с периода между смъртта и новото раждане. Да, Архангелът също слиза, за да се въплъти този или онзи народ. Но има още нещо: Архангелът предусеща и своята смърт, необходимостта да се оттегли от съответния народ, когато отделните възприятия или онези опорни центрове, за които споменах, започнат да стават все по-слаби и непродуктивни, а съдържанието им все по-бедно. И тогава идва времето, когато той напуска народностната общност; тогава Архангелът навлиза в своя Девакан, в своя живот между смъртта и новото раждане, за да потърси след определен период друга народностна общност и да се свърже с нея по нов начин.
Ето как възходящият, младенчески живот на един народ е идентичен с младостта, през която минава Духът на Народа, и той я възприема като онзи бодър, свеж и преливащ от сили елемент, в който протича неговият собствен живот.
А низходящия период от живота на общността Архангелът изживява като един вид пресъхване на опорните центрове, изграждащи основата на неговите възприятия. Да, ето как стоят нещата с Душите на Народите. И ако вземем под внимание това, което казах току-що, ние трябва да заявим: Все пак в известно отношение една такава Душа на Народа стои доста далеч от живота на отделния човек, защото Духът на Народа, Архангелът, не прониква в онази душевна област на индивида, където се разиграват процесите на Сетивната душа. Обаче за човека всичко това е нещо твърде реално. Тук той много добре усеща, че тези неща са свързани с най-дълбоката, с най-интимната страна на неговия собствен живот.
към текста >>
3.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В началото е трудно и мъчително; но после човек забелязва, че Антропософията го прави по-
бодър
, по-свеж: и душевно и телесно.
Обаче той не би трябвало да се бои, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в илюстрирано издание; моят замисъл е съвсем друг: той изисква дълбоко вътрешно участие и сътрудничество. Дори и наистина да се прибегне до художествено изобразяване на това, което намираме в „Хрониката Акаша“, този теолог не би могъл да предприеме каквото и да е с „луксозното илюстрирано издание“ на „Хрониката Акаша“, именно защото той поставя акцента върху „илюстрирането“. В заниманията с антропософската Духовна Наука наистина е необходимо вътрешно участие, иначе имаме само думи, които звучат фантастично и нелепо. Това вътрешно съучастие, тази вътрешна работа човек трябва да ги обикне. Той трябва да се реши на това.
В началото е трудно и мъчително; но после човек забелязва, че Антропософията го прави по-бодър, по-свеж: и душевно и телесно.
Аз добре зная, че някои хора ще се усъмнят в тази бодрост. Обаче те предпочитат да придобият нещо с по мощта на пасивното мислене, отколкото чрез активната работа на астралното тяло; така стоят нещата и с този теолог, който би искал цялата книга „Въведение в Тайната Наука“ да му се прожектира в кино. Той мисли за своите понятия като за орнаменти, затова и говори за „луксозно илюстрирано издание“ на „Хрониката Акаша“. Накратко: чрез антропософската Духовна Наука се задвижва не Азът, а астралното тяло на човека. И наистина има много хора, които усещат това, щом започнат да четат една или друга антропософска книга.
към текста >>
Аз добре зная, че някои хора ще се усъмнят в тази
бодр
о
ст.
Дори и наистина да се прибегне до художествено изобразяване на това, което намираме в „Хрониката Акаша“, този теолог не би могъл да предприеме каквото и да е с „луксозното илюстрирано издание“ на „Хрониката Акаша“, именно защото той поставя акцента върху „илюстрирането“. В заниманията с антропософската Духовна Наука наистина е необходимо вътрешно участие, иначе имаме само думи, които звучат фантастично и нелепо. Това вътрешно съучастие, тази вътрешна работа човек трябва да ги обикне. Той трябва да се реши на това. В началото е трудно и мъчително; но после човек забелязва, че Антропософията го прави по-бодър, по-свеж: и душевно и телесно.
Аз добре зная, че някои хора ще се усъмнят в тази бодрост.
Обаче те предпочитат да придобият нещо с по мощта на пасивното мислене, отколкото чрез активната работа на астралното тяло; така стоят нещата и с този теолог, който би искал цялата книга „Въведение в Тайната Наука“ да му се прожектира в кино. Той мисли за своите понятия като за орнаменти, затова и говори за „луксозно илюстрирано издание“ на „Хрониката Акаша“. Накратко: чрез антропософската Духовна Наука се задвижва не Азът, а астралното тяло на човека. И наистина има много хора, които усещат това, щом започнат да четат една или друга антропософска книга. Тогава те усещат, че „нещо става“ с тях.
към текста >>
4.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тогава настъпва такава промяна по отношение на този загадъчен микрокосмос, каквото е “човекът”, че в действителност ние трябва да застанем непредубедено в света по начин, позволяващ ни всеки ден да поемаме в себе си нова мъдрост, да се изправяме пред новото с изцяло изпразнена душевност; ето кое крепи човека здрав,
бодър
, силен.
Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският учител трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее. Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16. година, тогава дами и господа, Слънцето понякога не изгрява, както е изгрявало преди това.
Тогава настъпва такава промяна по отношение на този загадъчен микрокосмос, каквото е “човекът”, че в действителност ние трябва да застанем непредубедено в света по начин, позволяващ ни всеки ден да поемаме в себе си нова мъдрост, да се изправяме пред новото с изцяло изпразнена душевност; ето кое крепи човека здрав, бодър, силен.
Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази бодрост, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският учител. Какво значение има навлизането на момчето и момичето в гореописаната възраст за тяхното отношение с учителите, става ясно чрез една друга случка, станала именно през последната учебна година във Валдорфското училище. Един ден, когато бях във Валдорфското училище, за да поема както обикновено спорадично ръководството на преподаването и възпитанието, между два часа, при мен, в едно – бих казал – скрито агресивно състояние дойде едно момиче от най-горния клас; то беше много развълнувано и с една огромна вътрешна убеденост каза: “Можем ли още днес – много е важно – можем ли още днес целият клас (това беше най-горният клас) да говорим с Вас. Но ние желаем това само ако и Вие го желаете”. Такава една предводителка беше застанала начело на класа и искаше да говори с мен в присъствието на целия клас.
към текста >>
Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази
бодр
о
ст, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският учител.
Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16. година, тогава дами и господа, Слънцето понякога не изгрява, както е изгрявало преди това. Тогава настъпва такава промяна по отношение на този загадъчен микрокосмос, каквото е “човекът”, че в действителност ние трябва да застанем непредубедено в света по начин, позволяващ ни всеки ден да поемаме в себе си нова мъдрост, да се изправяме пред новото с изцяло изпразнена душевност; ето кое крепи човека здрав, бодър, силен.
Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази бодрост, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският учител.
Какво значение има навлизането на момчето и момичето в гореописаната възраст за тяхното отношение с учителите, става ясно чрез една друга случка, станала именно през последната учебна година във Валдорфското училище. Един ден, когато бях във Валдорфското училище, за да поема както обикновено спорадично ръководството на преподаването и възпитанието, между два часа, при мен, в едно – бих казал – скрито агресивно състояние дойде едно момиче от най-горния клас; то беше много развълнувано и с една огромна вътрешна убеденост каза: “Можем ли още днес – много е важно – можем ли още днес целият клас (това беше най-горният клас) да говорим с Вас. Но ние желаем това само ако и Вие го желаете”. Такава една предводителка беше застанала начело на класа и искаше да говори с мен в присъствието на целия клас. Каква беше причината?
към текста >>
5.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Този, който добре познава човека, би могъл да си каже следното: някакъв човек - има такива - на възраст шестдесет и пет, шестдесет и шест години остава много
бодър
; докато друг няма тази
бодр
о
ст, тъй като страда от склерозирали кръвоносни съдове и т. н.
Наистина е така: само тогава може да се намери правилният подход към пчелите, когато от чисто разсъдъчно разглеждане се премине към своего рода вътрешно съзерцание на тези неща. Тази картина наистина е чудна. И затова трябва да се каже: пчелният кошер изцяло и напълно представлява единно цяло. Той трябва да се приема като цяло. Но ако имаш работа с цялото, вредата не се проявява веднага.
Този, който добре познава човека, би могъл да си каже следното: някакъв човек - има такива - на възраст шестдесет и пет, шестдесет и шест години остава много бодър; докато друг няма тази бодрост, тъй като страда от склерозирали кръвоносни съдове и т. н.
Много е интересно да се разгледат тези случаи и да се обвържат с това, което е ставало в детството. Така например на едно дете са му давали мляко, издоено от крава, която е получавала фураж от варовикови почви. Така това дете, заедно с кравето мляко, с което са го хранили, е получило нещо, свързано с варовиковата почва. Това не се открива веднага. И ето, някакъв съвременен медик, показвайки дете, хранено с краве мляко от варовикови почви, и сравнявайки го с друго, кърмено с майчино мляко, ще каже: «да, тук няма никаква разлика» и други подобни.
към текста >>
Но детето, кърмено с майчино мляко ще си остане
бодр
о
на шестдесет и пет-шест години, докато детето, хранено с краве мляко, страда от калциране на тази възраст!
Много е интересно да се разгледат тези случаи и да се обвържат с това, което е ставало в детството. Така например на едно дете са му давали мляко, издоено от крава, която е получавала фураж от варовикови почви. Така това дете, заедно с кравето мляко, с което са го хранили, е получило нещо, свързано с варовиковата почва. Това не се открива веднага. И ето, някакъв съвременен медик, показвайки дете, хранено с краве мляко от варовикови почви, и сравнявайки го с друго, кърмено с майчино мляко, ще каже: «да, тук няма никаква разлика» и други подобни.
Но детето, кърмено с майчино мляко ще си остане бодро на шестдесет и пет-шест години, докато детето, хранено с краве мляко, страда от калциране на тази възраст!
Това става, защото човек представлява нещо цялостно и временното въздействие притежава последействие в протежение на дълго време. През един времеви период нещо може да оказва напълно здраво въздействие; но и след свършването на този период въздействието продължава, то действа и после. Това е, което имам предвид, когато казвам: от състоянието в даден момент въобще не трябва да се правят изводи за това, какво влияние оказва изкуственото развъждане на пчели; това ще стане очевидно след петдесет, шестдесет или сто години. И ако днес някой казва: непонятно ми е защо след петдесет, шестдесет или сто години нещо трябва да се измени, такова неразбиране е напълно обяснимо. Днес това не се желае да се види; нещо подобно стана с мен веднъж в едно имение.
към текста >>
НАГОРЕ